с. Забърдо

_____________________

• 

Чудните мостове
_______________________________________________________

Село Забърдо (Чукуркьой - село в дол) е разположено терасовидно по двата бряга на Забърдска река, на 1 250 м.н.в.
На 25 април 2006 г. на мегдана в чепеларското село Забърдо, по спомени и снимки от началото на ХIХ в., бе възстановена въртележката (Виенско колело). Последната въртележка е била през 1948 г. И сегашното колело е направено изцяло от дърво, а диаметърът му е 6 м.
Забърдо е малко село в Южен централен регион на България и е част от община Чепеларе, област Смолян. Селището е много старо, има доказателства, че то е съществувало още преди създаването на Османската империя.Разположено е в долината на река Забърдска.Основен поминък тук е земеделието и животновъдството, като все по-голям дял заема и туризмът.Районът около Забърдо е перфектен за най-разнообразен лов. Опитни авджии казват,че там можеш да видиш почти всички животни, характерни за нашите географски ширини.В околностите на селото има множество пещери, всяка със своя история...
Кой ли би могъл да предположи толкова чар в едно малко, но кокетно село!
Родопското Забърдо се оказа по-опитно в омайването на богати и известни мъже и от най-засуканата хубавица. Едва ли жителите му някога са се надявали, че то ще доживее такива дни на звездна слава!

Само на 4 км. северозападно от село Забърдо е един от най- интересните природни феномени в България Чудните мостове, намиращи се в Централните Родопи по източния склон на рида Чернатица. Разположени са на 1450м. надморска височина на площ от 40.3ха и отстоят на 80 км. южно от Пловдив и на 35 км. северозападно от Чепеларе. Чудните мостове представляват огромни мраморни арки, свързващи двата бряга на река Дълбок дол, която тече от връх Голям Персенк (2091м) сред вековни елови и борови гори. Те носят още името Еркюприя – от турски “ер” - земя и “кюприя”– мост.

Феноменът е интересен не само с внушителния си вид, но и с историята за своя произход. Някогашна пещера образувана в мраморния щок от водите на река Дълбок дол се е срутила, навярно при заметресение. Водите са отнесли падналите отломки и така са се образували два редки по своята красота естествени скални моста.

Първият, по-голям мост поразява със своята внушителност и красота. Той е с обща дължина 96м и височина 70м. Сводът му се извисява на 45м над бистрата река. Мраморният блок, от който е изграден е широк 12-15м. Започва с 3 отвора, различни по големина, а завършва с един. Смята се за най-високия пещерен отвор в нашата страна. По неговата снага минава пътеката от село Орехово за село Забърдо. В стените му има две свързани една с друга пещери и множество карстови кухини, където намират убежище много птици и прилепи.

На около 200м по-надолу е Вторият мост, който с дължината си от 60м прилича на дълъг тунел. Общата му височина е 50м, а само арката е 30м. Той започва със сравнително широк отвор, който постепенно се стеснява, за да се превърне накрая в цепнатина. Към долния край на моста водата пропада в карстов понор и изчезва в дълбините на земята, за да се появи на 1,5 км по-ниско. Близо пред Вторият мост е входът на Ледената пещера, в която до късно лято се задържа лед. Надолу от втория мост е дива, непроходима клисура. Сред нея високо на левия бряг на реката е огромният вход на Голямата пещера, в която са намерени отломки от древна керамика(V-VІ в. пр.н.е. ).

Скалистите урви на мостовите са обрасли със здравец и безсмъртниче ( Haberlea rodopenzis). Непосредствено до тях се намира туристическа хижа Чудните мостове, където човек може да отдъхне, наслаждавайки се на великолепната гледка.

Туристически екопътеки свързват Чудните мостове с х.Кабата, х. Скалните мостове, х. Изгрев и х. Персенк. Под самия връх Персенк минава древен Римски път, строен през I век преди н.е.

Чудните мостове са обявени за един от стоте национални туристически обекта.